Тя е един типичен живописец, за който цветът и светлината са най-важните, без значение дали това е портрет, натюрморт, морски или градски пейзаж. Разбира се, тя е минала през класическото обучение на рисуване с линии, форми и светлосенки и перспектива, както се вижда от някои нейни по-ранни творби, като ‚Портрет на майка ми‘,  направен в най-добрите реалистични традиции. Някои от портретите на съпруга й, също в този стил, са представени в една и съща поза, но с разлика в годините. Като портретист тя улавя най-характерното както за възрастта, така и за индивидуалността и излъчването.

Цветът и неговата разработка са също водещите в натюрмортите на художничката, като отново тя избягва да представя детайлно и обемно елементите. В някои случаи те са само загатнати  и като форма, и като цвят и са минималистично третирани, цветята са обрисувани в характерната за тях гама, но също обобщени и в много случаи на контрастираш фон. Често Олга Белопитова се обръща към елипсовидната форма на композицията или нишата, в които прекрасно са настанени цветята и вазите. Художничката е открила и предала възхитително много находки в жанра на натюрморта. На първо място са някои необичайни комбинации, като например тази на високо окачения стенен часовник с ниската кръгла масичка и предметите върху нея; още черните пиано и кресла като необичаен натюрморт на фона на изсветлената щрихована червена стена; или пък натюрмортът с две бутилки и сянката на по-високата. В други случаи се играе върху контраста между миниатюрните размери на предметите и голямата рамка, или върху косо поставената поставка; или неустойчивата наклонена линия на поставените един върху друг слънчогледи  Можем да видим и риби, които сякаш още плуват в морето, макар да са поставени върху дъска върху маса или в чиния на перваза на прозореца.  Това не са обичайните натюрморти в обичайната трактовка, а личните открития в търсенето на  необичайната стилистика на художничката. През годините художничката експериментира, както се вижда от различните стилове в изображенията на дървета, но никога не копира нещо сляпо, нещо модно или официално ценено.

Напротив, много скоро тя започва да търси своето място и своя собствен стил, в резултат на което се появява цяла галерия от портрети, най-вече на млади жени. Единственото изключение е на жена в средна възраст с барета. с много характерни, почти карикатурни черти и ¾ поза на главата, което демонстрира какви широки възможности на портретист е имала. Но повечето образи представят  прекрасни дами в естествена поза насреща, чийто единствен по-богат аксесоар е широкополата шапка, засенчваща тъмните очи без зеници и често скриваща директния поглед към зрителя. Тези жени приличат удивително на тогавашните западни и български кинозвезди и актриси с тяхната естетика в дрехите, държанието и личния живот. Те са много далече от тогавашния официален идеал, защото се привлекателни, загадъчни, елегантни и уверени. Освен това цветът на дрехите обикновено е много богато разработен, на изцяло неутрален или, обратното, на контрастиращ фон. Жените на Олга са нещо ново и лично привнесено в живописното изкуство от епохата в България, отразяващи нея самата в младите и средните й години.

Разработването на нюансите на цвета, неговата  пастьозност и монохромност в отделни участъци са още по-силно изразени в пейзажа. В него почти никога няма човешки фигури, а и малките къщички са рядкост. Над всичко доминира небето, което никога не е чисто, ясно и безоблачно, а напротив – цветно, буреносно или наситено с цветовете на залеза. Небето обединява не само цветово композицията, но и отразява късче от целия космос. Този дух не е точно меланхолия, не точно е самотност, а е познатата за всяко мислещо същество връзка с нещо много величествено извън човешките мащаби; не точно хармонично, а често заплашително нарастващо в драматичните  червено-розови или наситените тюркоазени небеса. Ако най-долу е морето, то допълва с цветовете си общата хармония на напрегнатост. Детайлите на брега са минималистични, лодката прилича на захвърлена бяла черупка и дори облачетата са обобщено и пестеливо предадени.

Едни от любимите композиционни прийоми на художничката в пейзажа е къс път в силна перспектива точно срещу зрителя и земята с много нисък хоризонт. Интересен за нея е контрастът между прокараните от човека прави линии на пътя и строгата геометрия на изораната или посеяна нива от една страна и от друга купола на небето и естествените форми на хълмовете и планините. Колкото и да изглежда елементарно банален, пътят винаги е разработен цветово в близки тоналности, поканващ загадъчно да се тръгне по него и стигне до края му, вероятно и в прекия, и в преносния философски смисъл. Духът на тези пейзажи е съвсем различен от портретите и натюрмортите на Олга Белопитова, много мощен и въздействащ не по женски, а така също много неочакван. Вероятно през средните и късните си години художничката е засилила това чувство за сила и мощ и себе си, което буквално изригва в пейзажите й, най- вероятно плод както на нейното собствено развитие, така и под въздействието на дългогодишната съвместна работа с друг български художник, И. Вукадинов, с който тя прави редица успешни изложби в страната и чужбина.

Накрая трябва да отбележим един по-частен тип пейзаж, в който тя също привнася нещо самобитно – на градския пейзаж, особено от Италия и Турция. Художничката използва прийома на ескиза, но го довежда до окончателния вариант на картина. Тя избира отделен елемент или група строения и първото и най-основно впечатление от тях, за да изгради композицията, подобна на конструкция в детска игра. Но отново цветът, ту монохромен в кафяво-жълтата палитра, ту полихромен, с отделни разработени ярки петна, ту с белезникаво снежно поле и сиво небе изграждат видението. Отделни прйоми на Сезан и фовизма несъмнено са въздействали по време на нейните пътешествия в Европа и платната й придобиват по-голяма звучност и наситеност, още едно от многото лица на Олга Белопитова.

Нейните съвременници са я запомнили като елегантна, интелигентна художничка с проникновени дълбоки очи, а зрителите могат да видят колко необичайни и разнообразни са били нейните възможности за себеизразяване, към самоусъвършенстване и индивидуалност до края на живота й.