В градския пейзаж художничката привнася нещо самобитно, използвайки прийома на ескиза, като го довежда до окончателния вариант на картина. Тя избира отделен елемент или група строения и първото и най-основно впечатление от тях, за да изгради композицията, подобна на конструкция в детска игра. Но отново цветът, ту монохромен в кафяво-жълтата палитра, ту полихромен, с отделни разработени ярки петна, ту с белезникаво снежно поле и сиво небе изграждат видението.