Биография на Олга Белопитова
(1928-1999)
Олга Белопитова е родена в София на 24 април 1928 г. Талантлива, елегантна и чувствителна, тя впечатлява и бързо печели симпатиите и уважението на хората, с които общува. Тя се насочва към професионалната живопис на 23 години, когато се включва в създадения от изтъкнатия портретист Боян Петров кръжок в годините от 1951 до 1953. По-късно учи в Художествената академия при професор Кирил Цонев, който е носител на орден „Кирил и Методий“ I ст. Под тяхното ръководство тя започва да развива собствения си стил, който ще се концентрира в проникновено наблюдение на света и предметите, изпъкващи и заживяващи собствен живот.
Специално силно влияние върху художественото й изграждане има карикатуристът и илюстратор Борис Ангелушев, с когото я свързва дългогодишна дружба. Той е носител на една непредсказуемост, гледаща света с широко отворени очи, която ще видим в платната на Олга Белопитова под формата на образи, които тя забелязва и изобразява пластично и поднася в неочаквано за сетивата ни състояние и цвят.
Още в младите си години тя свързва живота си с учения-изобретател Никола Белопитов, Двойката е добре позната в интелектуалните среди на България и поддържа дългогодишни приятелства с художниците Златю Бояджиев, Дечко Узунов, журналистът Ненчо Хранов, писателите Георги Марков и Радой Ралин, скулпторът Марко Марков, генерал Иван Винаров, главният архитект на София Борис Марков, които са чести гости и участници в среднощните дискусии, които се водят на различни злободневни теми у тях.
От 1960 г. Олга Белопитова започва участията си в художествени изложби и тематични изложения. Картините й се излагат навсякъде в страната, а по-късно с художника и близък приятел Иван Вукадинов правят съвместна изложба, с която гостуват в редица градове в Италия, Австрия и България. Изложбата преминава при голям успех, добре отразена в чуждестранната и местна преса. По това време Олга Белопитова става носител на почетния знак на гр. Пиза, Италия. Приятелството и работата й с Иван Вукадинов доразвиват елемента на съзерцателност в произведенията на художничката, склонността й към хроматизъм, елементите на метафизика и чувството на безвремие. Нейни произведения са част от много частни колекции, някои институции като, Националната художествена галерия, Софийската градска галерия, Художествените галерии на София, Разград, Добрич, Министерство на промишлеността и др.
Последните й изложби приживе през 1992 и 1996 г. са София. През май 2010 г. се организира първата изложба след смъртта й. Експозицията съдържа личен подтекст, тъй като всички картини, показани в нея, са притежание на семейството й. Това наследство, запазено от сина й Райко Белопитов, е като представителна илюстрация на целият й творчески път. Ако познавате Олга Белопитова и искате да споделите история от живота й, която да бъде публикувана тук, моля пишете в Книгата за гости.
