Олга Белопитова има афинитет към автопортрета и пресъздаването на най-близките до нея хора. В портретите тя работи с едри мазги, фонът е изчистен, липсват аксесоари. Тя улавя характерния силует и изгражда психологически и емоционално отражение на личността върху платното.
Mинала през класическото обучение на рисуване с линии, форми и светлосенки и перспектива, отразено в някои нейни по-ранни творби, като ‚Портрет на майка ми‘ много скоро Олга Белопитова започва да търси своето място и своя собствен стил, в резултат на което се появява цяла галерия от портрети на млади жени, които са загадъчни, елегантни и уверени. Като портретист тя улавя най-характерното както за възрастта, така и за индивидуалността и излъчването.
Нейните безкрайни равнини с ниски хоризонти, морски пейзажи—видения, силуети на самотни или скупчени в едно високи корони на дървета—всичките носят една особена отнесеност, една трудно достижима съзерцателност.
Разработването на нюансите на цвета, неговата пастьозност и монохромност в отделни участъци са още по-силно изразени в пейзажа. Над всичко доминира небето, което никога не е чисто, ясно и безоблачно, а напротив – цветно, буреносно или наситено с цветовете на залеза. Небето обединява не само цветово композицията, но и отразява късче от целия космос.
Едни от любимите композиционни прийоми на художничката в пейзажа е къс път в силна перспектива точно срещу зрителя и земята с много нисък хоризонт. Интересен за нея е контрастът между прокараните от човека прави линии на пътя и строгата геометрия на изораната или посеяна нива от една страна и от друга купола на небето и естествените форми на хълмовете и планините.
Това състояние, което всеки изгражда сам, извън шума и злободневността на деня, особено проличава в градските пейзажи на Олга Белопитова. Те са освободени от човешкото присъствие в града, а в природните—от излишен детайл на планини и хълмове, докато художничката оставя вярна на на-добрите художествени образци.
В градския пейзаж художничката привнася нещо самобитно, използвайки прийома на ескиза, като го довежда до окончателния вариант на картина. Тя избира отделен елемент или група строения и първото и най-основно впечатление от тях, за да изгради композицията, подобна на конструкция в детска игра. Но отново цветът, ту монохромен в кафяво-жълтата палитра, ту полихромен, с отделни разработени ярки петна, ту с белезникаво снежно поле и сиво небе изграждат видението.
Пластичният изказ на Олга Белипитова има развит елемент на съзерцателност, склонност към хроматизъм, елементи на метафизика и чувство за безвремие. Строгост на стила, дълбока цветност и сияние на меланхолия обвива всички картини.
Цветът и неговата разработка са също водещите в натюрмортите на художничката, като отново тя избягва да представя детайлно и обемно елементите. В някои случаи те са само загатнати и като форма, и като цвят и са минималистично третирани, цветята са обрисувани в характерната за тях гама, но също обобщени и в много случаи на контрастираш фон.