Критика

Критиците за Олга Белопитова

„Как постигаше вътрешното равновесие между противоположностите на своя характер – склонността към отдръпване от шума на светския живот и злободневието на деня и запазването на своята жизненост, – бяха част от тайната на нейния артистичен уют и чар, умение, което й даваше възможност до края на дните си да остане дама. Дама в истинския смисъл на тази дума, някога съчетаваща чувство за мярка, естетика и достолепност, превръщаща и самотата в сладост. Тази й особеност вдъхна особена атмосфера на последните й интериори и пейзажи. Интериорите все повече се опразваха, пазейки само спомена на нечие присъствие. Цветът в платната й ставаше все по- пестелив, но на моменти се взривяваше от играта на светлите и тъмни петна. Запазвайки чувството за естетизъм и освобождавайки заложената й и дълго сдържана импулсивност, тя успя най-накрая да достигне до своята художническа свобода, до чистото въздействие на цвета, до своето разбиране за тишината и безвремието.“

Проф. д-р по изкуствознание Аксиния Джурова, художествен критик

„Олга Белопитова е част от онези незабелязани и недостатъчно оценени от историята класици на българската живопис, които с удоволствие и изненада преоткриваме днес.

Олга Белопитова не рисува тематични композиции. Най-пълноценен израз тя намира в пейзажа и натюрморта. Но вазите с цветя, купите с плодове, чинията с риба или лодката на плажа са за нея най-вече вдъхновяващ повод да пресъздава всеки път с нов порив и енергия една много характерна за творчеството й сантиментална атмосфера, съчетана с определена доза експресия и откровение за лични емоции и изживявания. „

Проф. д-р Светлана Куюмджиева , критик и куратор.

Темпераментът на художничката се изразява и в композициите с метафизичен акцент, като в картината „Спрелия часовник“. И във фигурите, реализирани с едно съчетание на силно цветове, художничката изразява народа на своята страна, граничеща с Изтока и неговата култура.

Фенена Бартоломеи, вестник Ла Национе, 20 Януари 1978

„Това е светът на една чувствителна, деликатна жена. Модулираща тоновете и светло-тъмните планове на една конкретна действителност, създадена от художничката в чисто интроспективен смисъл и в най-дребните детайли.“

Джузепе Скарлати Парали, вестник Грозето, 27 Януари 1978

„Посланици на българското изобразително изкуство за нас са Белопитова и Вукадинов, с дълбоко доказателство за два различни характера, но много еднакви в изобразяването на българският свят, с цялата си история и с всички красоти на тази земя.“

Публикация във вестник Ла Национе, 04 Февруари 1978

Необикновеното творчество на Олга Белопитова

Младата Олга Белопитова учи при класиците на българското изобразително изкуство проф.  Н. Петров, а след завършването се сближава с друг класик, Борис Ангелушев. Тези хора са най-добрите представители на европейската и в частност на българската интелигенция и са получили образование в най-реномираните институции на Европа преди включването на България в орбитата на СССР през 1944 г. Така, освен прослойката на творци, които се подчиняват сляпо на комунистическата идеология, в България паралелно се създават и кръгове, които продължават прекрасните европейски традиции и тласкат развитието на изкуството към много по-широки хоризонти, към индивидуалност, хуманност и експерименталност в изкуството. Това е истинската среда, в която се формира младата художничка и нейният вкус. Стичат се няколко обстоятелства:  щастливото съчетание на нейната любознателност и остра наблюдателност със семейните обстоятелства и влиянието на най-добрите умове и творци върху нея.

Виж още
Доцент д-р Ваня Т. Попова, изкуствовед